Gurdjieff Studies

Кой е бил Георги Иванович Гурджиев? Писател? Хореограф? Психолог? Музикант? Доктор? Главен готвач? Той устоява на всеки опит да бъде категоризиран, макар и да е видно, че е събрал елементи на познанието за едно устно учение, придобито в течение на 20-тина години, благодарение на изследователската му дейност в Азия и че е предоставил на Запада метод за възможна еволюция на съзнанието, в лоното на  космология, с внушителни размери. Неговият зов е радикален. Събудете се! Събудете се от този неподозиран, хипнотичен сън, за да постигнете познание и осъзнаване!

​

Преди повече от сто години, Гурджиев бил бедно момче от неизвестния град Карс, разположен на руско-турската граница. Днес се говори за него, в някои кръгове, като че името му (на мода колкото и тези на Дарвин, Маркс, Фройд, Айнщайн) представя лесно обобщими идеи, което е абсурдно. Сега тези, които биха го свели до вдъхновител на екологично движение или „инициатор на съвременна еупсихична терапия”, въпреки че са съзряли, несъмнено, някои аспекти, не разбират нито неговата важност,  нито посоката на религиозните традиции.

​

За да опознаем по-добре Гурджиев, ние трябва да се обърнем към кръга от негови предани последователи, които са развили разсъдъчната си способност с цената на много усилия. Това са мъже и жени, които са били привлечени, не от някаква абстрактна, херметична система, а от човек със Раблезианска известност, от фината енергия, с която разполага, от неговото състрадание и в крайна сметка от способността му да преподава една практична метода. Техните дневници и автобиографии съставляват богата и своеобразна литература: в нея Гурджиев се появява като човек, от плът и кръв, в своята неизменна историческа рамка, успяващ обаче да се освободи от нейните ограничения, приемащ размерите и целостта на митично същество.На Гурджиев е отредена  неизбежна историчност, но остава свободен, появяващ  се със сплотеността и присъствието на някакъв мит.

​

Срещи с Гурджиев

​

Не съществува точна биография на Гурджиев и не се предвижда да се напише (1). Той е роден в Александропол през 1866 година и за първи път се появява на сцената, в светлината на прожекторите, в Москва, през 1912 година. Срещата с него винаги е вид изпитание: първата среща – със сигурност, за тези, които са станали негови последователи е била повратна точка в живота им. След това, през следващите години, последователят му , човешко същество, с присъщите му, вродени слабости, отговаря, в рамките на възможностите си, на взискателността на Гурджиев. В това се състои драмата. Колкото до нас, ние можем да живеем само тук и сега. Обаче, доколко успяваме да споделим опита на учениците му, посредством един вътрешен порив на състрадание, спомените им имат повече историческа стойност.

​

Композиторът Тома дьо Хартман (1886-1956) и неговата съпруга Олга – били ученици на Гурджиев и негови близки приятели в продължение на 12 години, и благодарение на него, музиката на Гурджиев е достигнала до нас. В книгата си „Нашият живот с господин Гурджиев” те ни карат да съпреживеем пътуването, споделено с него, след напускането на Петроград, притиснат от кризата през 1917 година, пресичайки Кавказките планини, за да отидат до Тифилис и  накрая да достигнат Париж през 1922 година. В тази книга, характеризираща се с простота, граничеща  понякога с наивност, впечатлението им от Гурджиев е описано като повече от поразително. Виждаме го да минава безпристрастен и почти невидим през места на смут и братоубийствени размирици, приемащ всяка трудност и опасност като възможност за практическо обучение.

​

През октомври 1922 година, Гурджиев наема замъка Приьоре във Фонтенбло-Сюр-Авон, разположен на 200 хектара земя. Там, той бързо създава условия, подходящи за самоизучаване, условия, непознати до тогава в Европа. Гурджиев имал специално отношение към децата на неговите ученици, грижейки се за тяхното образование, в истинския смисъл на думата. Понякога той ги предизвиква, понякога ги води  с огромна деликатност към жизнено важни прозрения, в неговото учение винаги има елемент на изненада, въпреки че то в основата си е с практическа насоченост. От 11 до 15 годишен Фриц Питърс (1913 – 1980) живее в Приьоре и в книгата си  „Детството ми със Гурджиев” неговите мемоари, написани с много свежест, забавна простота, той преживява отново този особен опит.

​

През пролетта на 1924 година, Гурджиев посещава Съединените Щати с подготвени ученици, които да демонстрират пред публика неговите свещени танци, които оказват дълбоко влияние върху някои значими интелектуалци. Повлиян, по безспорен начин, е и Стенли Нот, млад англичанин, произхождащ от различна социална среда, по-обикновена, който обиколил света, работейки здраво какво ли не и чиито емоции са останали обострени, заради страданията по време на Първата световна война, „Ето – пише той, какво отидох да търся в другия край на света”. Неговата преданост към Гурджиев остава непроменена до края на живота му, той прекарва много лета в Приьоре и книгата му „Учението на Гурджиев” ни запознава с вътрешния и външен опит, със силата на Босуел *.  Той включва в своя текст проникновения коментар (макар и не окончателен) на своя приятел A. Р. Ораж по повод творбата на Гурджиев „Велзевул”.

​

От 1925 до 1935 година, Гурджиев се посвещава на писателска дейност, в не много благоприятната среда на „Кафе дьо ла Пе”. Там през пролетта на 1932 година с него се запознава американската писателка Катрин Халм (1900-1981), която в последствие става известна с романа си „С риск да се изгубиш”. Огромното й желание, да стане негова ученичка, било възнаградено едва 4 години по-късно. Нейната автобиография „Неоткрита страна” разкрива доста ярко опита ѝ  в една особена група, състояща се от четири жени (всички изтънчени, принадлежащи към литературния авангард, неомъжени – а някои от тях неприкрити лесбийки), които ежедневно се срещат в апартамента на Гурджиев на улица „Лабие“. Стилът на произведението, пренаситен на моменти, трябва да кажем, е оживен и динамичен. Впрочем, хуманността на Гурджиев и неговата  способност да работи с различни човешки същества, са ярко изразени, така както и емоционалната преданост на тези жени към групата и към техния учител. Те нарекли  своята малка компания „Въжето”, с цел никога да не забравят, че по-пътя нагоре, те зависят една от друга.

​

През 1940 година убеждавали Гурджиев да напусне Париж, преди немците да навлязат  в града, но той решил да остане в своя скромен апартамент на улица „Де Колонел-Ренар“ № 6. Въпреки своите повече от 70 години, той щедро раздава енергията си. Дава индивидуални съвети, преподавайки нова поредица от танци или Движения в Сал Плейел, продължавайки, по един или друг начин, в тези враждебни времена, да предлага патриархално гостоприемство на дръзките си пиршества. Първоначално, интересът на французите спрямо Гурджиев бил незначителен, в последствие, се разраства, привличайки много интелектуалци, в това число Рене Зюбер , кино-деец. Неговият малък том „Кой сте вие, господин Гурджиев?” – представлява спокойни и прецизни размишления. Изправен пред загадката Гурджиев и дълбоко загрижен да я ситуира по отношение на Християнството, Зюбер нееднократно си задава въпроса: „Кой съм аз”?

​

Петнадесет месеца преди смъртта на Гурджиев Д. Г. Бенет (1897-1974), който го познавал за кратко през 20-те, установява по-сериозна, макар и непостоянна връзка с Гурджиев. Елизабет Майал (1918-1991), която по-късно е трябвало да стане съпруга на Бенет, е живяла в Париж от януари 1949 година, и следователно е могла да участва по-пълноценно в уникалния живот на улица „Де Колонел-Ренар“. Точно там се провеждали последните вечèри на Гурджиев и неговия загадъчен  ритуал „Тостът на идиотите”, който служел като последно, напълно индивидуално обучение. „Идиоти в Париж” – непубликуваните дневници на Бенет, представят непосредствено, с почти болезнена неподправеност последните 100 дни от живота на Гурджиев и напрегнатата борба на неговите ученици за самоосъзнаване. Гурджиев умира в Ноий на 29 октомври 1949 година.

​

Учение      

​

Какво точно е учението на Гурджиев? Всеки отговор на този въпрос, на пръв поглед съвсем прост, би бил напълно неизчерпателен. Бягащото време разяжда догмите като отрова и Гурджиев никога не ги е публикувал. „Това, което преподавам -  произнася той загадъчно - е че когато вали тротоарите са мокри”. Живителната сила на идеите му се базира на състоянието на неговия ученик, човешкия тип, към който  принадлежи, душевното му състояние, обстоятелствата от настоящия му живот. Единственото му, неотклонно изискване е Опозна йсебе си,  към което добавя метафизика, метапсихология и метахимия, които устояват напълно на всяко услие за категоризиране; човешката типология, феноменология на съзнанието, едно почти математическо измерение, свързващо макрокосмоса с микрокосмоса. Тази сложна структура е озарена от една водеща идея:  че човекът е призван да се бори за самоусъвършенстване, за да служи на нашата свещена жива Вселена.

​

Можем ли да доловим тук ехото от идеите на Питагор, Платон, Христос или Миларепа; можем ли да доловим някои прилики с такива съвременни мислители като Менделеев, Шелдън, Вернадски, Уотсън? Лесно можеш да изгубиш себе си и да забравиш духовното си търсене в този лабиринт от сравнения и филогения от идеи. За самия Гурджиев думите не били достатъчни: неговите Движения, Свещени танци символизират универсалните закони, предлагат условия за индивидуално изследване. Когато на вьзраст около 60-те години Гурджиев започва да пише, творбата му е за четене, по скоро като насърчаване към изследване, отколкото догматичното експозе, под напълно неочаквана форма: най-напред оригинален жанр на космологична епопея, а после една също толкова оригинална автобиография.

​

„Приказки на Велзевул за неговия внук” е литературният шедьовър на Гурджиев, и никоя друга творба не ни приближава толкова до него. Читателите, които могат да доловят двойнствената визия и да навлязат в дълбочината на разсъжденията му, както и в умишлено сложната стилистика, тези които успеят да се съсредоточават отново и отново, с нужното внимание – ще намерят в нея закодирани, всички психологични и космологични идеи на Гурджиев, както и задълбочен критичен анализ. По време на дългото пътешествие с космически кораб, Велзевул, с чувство за хумор, предава своето послание за „Цялото и Всичко“  на своя внук Хасеин. Чрез неговата безпристрастна и състрадателна перспектива, ние виждаме живота на Земята от огромно разстояние, с микроскопична точност.

​

През хилядолетия и континенти, ние виждаме Човека, дълбоко спящ, сляпо и безцелно борещ се, страдащ, разкъсван от войни и страсти, замърсявайки всичко, до което се докосне и въпреки това, поради един недостатък на странната му природа, вкопчен здраво в самите причинители на неговото страдание, в навиците, които го предават.

​

Кошмарна картина? Безспорно. С личност, различна от Гурджиев, това би могло да придобие ужасно нихилистични размери; но Гурджиев ни приканва към живот. Неговият гений е този, който ни предлага обективна надежда, като Ноев ковчег, плуващ в мрачни води. Той ни завещава един велик герой – Велзевул, чието присъствие показва човека такъв, какъвто би могъл да бъде; благодарен и осъзнаващ божествената искра в себе си, борейки се съзнателно за осъществяване на своето истинско предназначение в космическата система.

​

В следващата си книга „Срещи със забележителни хора“ Гурджиев описва първия и малко познат период от своя живот: детството си в Карск, под благоприятното влияние на своя баща и първи учител Доайен Борш; след това годините на своето съзряване, посветени по различен начин на постоянното търсене на истинско, всеобщо познание. Сбит и оживен стил, разкриващ пред очите ни страните от Задкавказието и от Централна Азия, загатвайки същевременно за паралелна география на човешката душа и за духовния път, който той следва за да проникне в нея.

​

Нашето вътрешно пътуване се осъществява в компанията на приятелите на Гурджиев от младостта му: принцове , инженери, доктори, свещеници – хора, не толкова забележителни с външните си изяви, а със своята находчивост, сдържаност и състрадание. Виждаме ги сякаш присъстват: техните думи ни впечатляват, все едно, че ни говорят директно, в момент на съкровено уединение.

​

И така, Гурджиев заличава всичко и започва отново с помощта на изследващия Велзевул като ни предлага материал за ново творение – нищо различно от тежкото ежедневие, но подчинено на усилено търсене и предназначено за една цел, която със своята интелигентност и еволюция го прави наистина човешко.

​

Между 1915 и 1918 година, Гурджиев щедро дава на своите руски групи набор от поразително точни данни, които са му стрували 20 години изследователска дейност. Един от неговите най-изтъкнати ученици, по това време, е Пьотър Демянович Успенски (1878 – 1947), журналист, математик и интелектуалец, вече известен с книгата си „Tertium Organum”.Самото качество на този период, характеризиращ се с всеобща разруха и дивашки противоречия, изостря горещото желание, на цял един живот, да получи ценни идеи и познания от различно естество. Книгата „В търсене на чудотворното, фрагменти от непознато учение“ е издадена посмъртно. Три четвърти от тази творба препредава дословно думите на Гурджиев, съхранени от онази епоха и блестящо подредени. Препоръчана от самия Гурджиев, тази творба несъмнено ни предлага най-достъпния подход към неговите психологични и космологични идеи, като същевременно ни кара да почувстваме, доколкото е във възможностите на една книга, специфичните условия на една група. Сблъсъкът – разтърсващ, вълнуващ, показателен, който възпламенява Успенски през 1915 година, ще продължи да се препредава, чрез тези фрази и диаграми, на хората от всяко поколение, които, със каквито и условия от външния живот да трябва да се съчетаят,  са  тайно в търсене.

​

Жана дьо Залцман, става ученичка на Гурджиев в Тифилис, през 1919 година и в течение на следващите 30 години, участва във всеки етап от развитието на неговата работа, бидейки дори отговорник на неговите групи през последните 10 години от живота му. В книгата „Гурджиев говори на учениците си“ тя събира повече от 40 важни разговора, проведени от Гурджиев през периода 1917 – 1930 година.  Тяхното съхранение било възможно, благодарение на добрата памет на неговите последователи, на които било забранено да водят записки. Ако това не са буквалните думи на Гурджиев, то със сигурност е неговият автентичен глас, характерното за него предизвикателство.

​

За да се срещнем с идеите на Гурджиев

​

Никой – без значение дали приема или отхвърля идеите му – не би могъл да издържи на мощта на интелекта на Гурджиев, без да получи нещо като електро-шок. Това е един, от онези редки и ефикасни гласове, които „преминаващи през многообразно ехо, запазва собственото си звучене и въздействие“ (2). Да преминем към други формулировки, тълкувания - тематични и лирични, признавайки същевременно, че това е само ехо от гласа на Гурджиев, но приемайки все пак техния дълбоко-легитимен характер в една жива традиция, предназначена за живи същества. 

​

След 4 години, прекарани в най-близкия кръг на ученици на Гурджиев, Успенски излага идеите му в Англия и САЩ в течение на цели 25 години. Той представя доста стегнато, психологичната същност на цялостното обучение на Гурджиев само в 92 страници в книгата „Психология на възможната еволюция на човека“. Тази формулировка, имайки за основа бележките, написани от Успенски, е така ясна и уравновесена, че би могла да се смята като идеално, окончателно въведение и наръчник.

​

„Venture with Ideas“ (Кенет Уокър, 1882 – 1966) представя истинския, изживян опит на един ученик – очевидно липсващ в теоретичното резюме на Успенски. Този топъл, човешки спомен предлага скица на психологичното и космологично учение в автобиографичната рамка на 24 годишните му проучвания при Успенски в Англия. Научните познания на Уокър (3 пъти Хънтериански професор по хирургия в „Кралския колеж „Сърджънс“) прави разбирането на езотеричните идеи по-занимателно.

​

Хората остават трагично разделени, но всеки, който желае, може да вземе участие и да си зададе основните екзистенциални въпроси: кой съм аз и какво е значението на човешкия живот? Огромната постройка на учението на Гурджиев се обляга на непоклатимата основа на простотата на тези въпроси. Това е една тема, която Жан Вайс (1917 - 1975), пионер в откритата хирургия и трансплантация на органи, както и близък ученик на Гурджиев в Париж, развива в „Към пробуждане“. Неговата заключителна глава, за първи път, дава идея за упражненията на Гурджиев, обръщайки внимание на усещанията на тялото.

​

Планината, вкоренена в земята, с върхове устремени към небесата, е древен символ на стремежа и вътрешната борба на човека. Рене Домал (1908 – 1944), който е учил под ръководството на Гурджиев, по време на войната, е написал своята остроумна, хумористична алегория „Аналогичен връх“ в стила на поет – алпинист,  напомняйки ни това странно вътрешно изкачване за  което сме призвани. Въпреки че умира млад, неговото творчество продължава да оказва своето влияние върху съвременната френска литература.

​

Идните години, неизменно ще засилят интереса на академичния свят към Гурджиев, защото неговото обучение се основава върху опита на ученика, че съществува опасност от смесване на възможните нива, че университетските преподаватели със своето фундаментално „неразбиране“, или дори със своето пристрастие, могат да го изопачат така лесно – тази перспектива е напълно нежелана. При все това, има и добри предзнаменования; Майкъл Уолдбърг в „Гурджиев“ разглежда умело всички важни текстове и извлича от тях една творба на синтез и коментар, които обуславят правилното му възприемане.

​

А сега?

​

Гурджиев предпочита днес пред вчера, той не ни призовава,  да го анализираме, нито да го боготворим, но да търсим за себе си.  Препрочитайки многократно Велзевул ни се струва, че долавяме пълноценния човешки глас на автора, отправен към внуците му – ученици от Новото време, към следващите поколения, които няма да могат да го опознаят, но които носят кълновете на неговите идеи в едно  неизвестно бъдеще. И все пак никое литературно търсене не е достатъчно, никоя книга та дори и свещена, не би успяла да даде този непостижим момент, когато в присъствието на своя учител, ученикът задълбочава и разширява своето разбиране.

​

Тогава къде да търсим сега? Необходима е цялата дарба, здрав разум  и разсъдъчна способност  на човека тъй като се чуват много съблазнителни гласове и самореклами.

​

И все пак, не напразно, Гурджиев е обучил учениците си, не напразно е оставил следи за бъдещето. И след смъртта му, не напразно, така съкровенните Движения се развиват през годините и последователи са били обучени, минавайки през безкрайни мъки, за да продължат традицията на Гурджиев.

​

Тогава накъде? За тези, които се интересуват практически от учението на Гурджиев, това е основният въпрос. Първоначално, външния контакт трябва да бъде намерен, а после и вътрешния, който да бъде възобновен и задълбочен.

​

Гурджиев: избрана библиография (3)

​

Учение

​

„Приказки на Велзевул, за неговия внук“ Г. И. Гурджиев (1950)
„Срещи със забележителни хора“ Г. И. Гурджиев (1963)
„В търсене на чудотворното, фрагменти от едно непознато учение“ Р. Д.Успенски  (1949)
Views from the Real World („Гурджиев говори със своите ученици“) Г. И. Гурджиев (1973)

​

За да се срещнем с идеите на Гурджиев

​

„Психология  на възможната Еволюция на човека”  Р. Д. Успенски (1978)
Venture with Ideas  Кенет Уокър (1951)
„Към пробуждане“ Жан Вайс (1980)
Mount Analogue (Аналогичният връх) Рене Домал (1974)
„Подход към неговите идеи“/ „Гурджиев“ Майкъл Уолдбърг (1981)

​

Срещи с Гурджиев

​

„Нашият живот с господин Гурджиев“ Томас и Олга дьо Хартман (1964, ревизирана 1983 и 1992)
„Детство с Гурджиев“ Фриц Питърс (1964)
Teachings of Gurdjieff ( „Учението на Гурджиев“) К. С. Нот (1961)
Undiscovered Country  (“Неоткрита страна”) Катрин Халм (1966)
„Кой сте Вие господин Гурджиев?“ Рене Зюбер (1980)
„Идиоти в Париж“  Ж. Г. и Е. Бенет (1980)

​

Бележки 

​

1. Обърнете внимание на последната биография на Гурджиев: Джеймс Мур „Гурджиев“ / „Анатомия на един мит“ (1991)

2. Жана дьо Залцман , Предговор, Views from the Real World („Гурджиев говори със своите ученици“)

3. Академици, изучаващи задълбочено живота и идеите на Гурджиев ще намерят непременно „Gurdjieff: an annotated bibliography“от Уолтър Дрискол и фондацията на Гурджиев в Калифорния (Ню Йорк, издателство Гарланд, 1985)

​

Бележки на преводача

​

  * Джеймс Бозуел (1740-1795) е шотландски автор най-известен с неговата биография на д-р Самюъл Джонсън (1709-1784)

​

© James Moore 1983 & 1999

​

 Превод на български език © Мариана Иванова & Фиданка Лазарова 2014